Стояха до късна доба да съзерцават бледите електрически крушки, захранвани от електростанцията, която докара Аурелиано Тъжни при второто си пътуване с влака, и с чието завладяващо бум-бум-бум им струваше време и усилия да привикнат. Възмутиха се от живите образи, които процъфтяващият търговец Бруно Креспи прожектираше в театъра с гишета-лъвски уста, защото мъртвият и погребан в един филм герой, за чието нещастие се изляха печални сълзи, се появи отново, и то превърнат на арабин, в следващия филм. Публиката, която плащаше по две сентаво, за да споделя превратностите на героите, не можа да понесе оная нечувана подигравка и изпотроши столовете. Кметът, по настояване на дон Бруно Креспи, обясни с разпоредба, че киното е машина за измама, която не заслужава страстните излияния на публиката. При обезсърчителното обяснение мнозина прецениха, че са били жертва на нова пищна циганска работа и решиха да не ходят повече на кино, считайки, че им стигат и собствените мъки, та да плачат заради престорени неволи на въображаеми същества. Нещо подобно се случи с грамофоните с фуния, които веселите матрони от Франция донесоха в замяна на старомодните латерни и които за известно време тъй дълбоко засегнаха интересите на духовата музика. Отначало любопитството умножи посетителите на забранената улица и дори се узна за уважавани госпожи, които се предрешвали като селяни, за да огледат отблизо новостта на грамофона, ала толкова и тъй отблизо го оглеждали, че съвсем скоро стигнали до заключението, че не било вълшебна мелничка, както всички мислеха и както матроните казваха, а механически трик, който не може да се сравнява с нещо тъй затрогващо, тъй човешко и тъй изпълнено с всекидневна истина, както една духова музика.
